от Даниела Петкова
Последна тийнейджърска!
“За 19-та година, последна тийнейджърска значи, нашето училище отвори врати. Често говорим за училище, но се надявам, че всички разбират детска градина, училище и гимназия. Не забравям нито училището в Лил, нито „Дора Габе“ в Тулуза, нито онова, което достига през екрана до стотина наши ученици по света. Само се опитвам да ви предам какво се случи днес на улица „Асас“ в сърцето на Латинския квартал в Париж.
Тихичко вратите се отварят малко преди 8 ч., а там вече чакат букви, балони, арки и други декорационни елементи. Съгласни сме, че миналогодишната украса беше на ниво. Силно мотивирани бяхме да го задържим поне. Не спестихме никакво усилие. Украса в двора, подготовка на залите, отваряне на кашоните с учебници и какво ли още не. Събираме се и знаем, че няколкото минути между 8 и 11:30 ч. ще са крайно недостатъчни. Недостатъчни, за да се видим и да си разкажем; напълно достатъчни, за да сме отново екип.
Барабани и знаме, химн, първи думи от нашия училищен ръководител на фона на шум от играещи деца, сертификати за С1 на завършили и настоящи ученици. Все познати неща, все символи на първи учебен ден. Менче и здравец, първи звънец. Гимназисти придружават първокласниците, големите батковци влизат с малкото си братче, завършили гимназисти, вече студенти, продължават да идват за празника, за традицията, за да бъдат отново с нас.
Имаме нови членове на педагогическия екип, добре са дошли. На добър час на тези учителки, които поемат по различен от този към класните стаи път. Имаме и много специални, почетни гости в този ден – Софи Герарди – председател на Фондация „Миню Балкански“ и Десислава Борисова – учителка в София, но днес за нас тя е посланик на световното събитие, случващо се в Париж – Олимпийските и Параолимпийските игри! Вижте клипчетата с тях!
Имали сме първи учебен ден с деца на наши родители, учители, администратори. Но този първи е такъв за няколко такива зайчета. Спомням си отлично годината, точно 3 назад, когато празнувахме и се радвахме за идването на тези бебета. Днес те са вече зайчета!
Въпреки цялото умиление и вълнение, този първи учебен ден ми се струва наистина спокоен. Даже капките дъжд точно в началото на програмата не ме плашат. Убедена съм, че ще минат след миг и ще си продължим по ноти. Е, не всичко минава точно по план, но историята познава далеч по-неспокойни първи учебни дни. И точно когато си мислех, че като за последна година преди смяната на десетилетието всичко изглежда познато и ето малка случка. Малка, но от онези, които пълнят душите ни.
Завършилите ни ученици ги виждаме често. За празник, макар че всяка събота си е малък такъв за нас, нали? Ученици от един или повече завършили випуски. Винаги е радост за нас. Неописуема! Но когато уж само минават, а като споменем, че имаме нужда от помощ, те отговорят : „Да, да, само няма да мога всяка седмица, госпожо!“, за пореден път си казвам, че всяко едно усилие си е струвало. Разбира се, че си е и до дете, ако можем да ги наречем така. Зная, че няма да ни се обидят. Но дори едно такова дете осмисля усилията ни. Нещо като ден година храни, само че е дума, жест, които помним завинаги.
Първият звънец оглася двора и оповестява, че учебната година официално започва. Нека е спокойна, по вода, успешна и запомняща се. Гледаме развълнувани първолаците да минават под арката, водени от големите. Ще бъдем отново разплакани в края на юни, когато първокласниците ще раздадат белите рози на абитуриентите ни. Но в нито един момент няма да съжаляваме за каквото и да е. Ще сме пробвали всичко. И ще си е струвало!”
