Разделяй и празнувай!
Преди няколко години разделихме тържеството за края на учебната година на две. Тази година празнуваме 24 май в продължение на четири дни и на две части в училище. С всички желаещи и можещи деца, с пословично амбициозните ни учители това трябваше да се очаква.
Ние сме с традиции в изненадите, останахме им верни и днес. Празникът, една част, се отбеляза в училищния двор. Няколко думи от нашата директорка, за да ни напомни отново в този ден, че езикът е и култура. Днес тя е особено развълнувана и защото имаме много специални гости. Господин Красимир Кавалджиев е вече познат и в училище го приемаме като част от екипа. Г-жа Юлия Кръстева присъства на наше събитие за първи път. Тя няма нужда от представяне. Споделя с всички, че дълги години не е празнувала 24 май. За секунда ме пронизва мисълта, че всички ние сме щастливци. Продължава с откъс от нейна книга на френски език, със спомен от един далечен 24 май. Както споменах, ние имаме щастието да го отбелязваме всяка година. Да слушаш спомени, описани от лингвист, литератор и философ от величината на тази госпожа, прави деня различен – по-ярък, по-уханен, по-осезаем, с много по-различно сияние и обаяние. На този ден си желаем нашите деца да владеят поне два езика, за да могат да четат и да се наслаждават на думите на големите им творци в оригинал. Поне два!
Последваха стихотворения, песни, отново стихотворения, почти пиеси, без танци, защото искахме само тържество на буквите и думите. Имаше обаче и още едно отбелязване на деня на нашата писменост, малко преди тържеството. Нашите начални учителки решиха да отбележат празника и с диктовка, тази от инициативата “Написаното остава. Пиши правилно!” на Института за български език към БАН. А пък четвъртокласниците поканиха и родителите. Всеки език е цяла вселена. Винаги има нещо ново да се научи, нещо познато да се затвърди, някое граматично, правописно или пунтуационно правило да се припомни. . Нямам спомен от последната ми диктовка, но със сигурност не е била празнична като тази.
Разбира се, чухме на празника стихотворения и от учениците, които напускат начален курс. Този ден като празник на буквите за тях ще е последен. Още догодина той ще е вече празник не само на българската азбука, но и на солунските братя, на българската просвета и култура и славянската книжовност, патронен празник на училището също.
Един празник, повтаря се всяка година, а комюникетата стават все по-дълги. Един празник с четири прояви и едната в две части обяснява поредното дълго комюнике. Но точно този, наистина единствен по рода си, заслужава многословния опит да ви потопим в неговата атмосфера. Успешен или не, затворете очи и си припомнете един ваш личен 24 май. Със сигурност споменът ще е вълнуващ.
Нека на този тържествен ден си честитим празника и си пожелаем един ден тези деца пред нас да могат да затворят очи и да си спомнят един техен 24 май. Споменът ще е трогателен, а те ще са щастливци!
Честит празник на целия педагогически екип на асоциация „Български език – език европейски“. Тридесет и шест виртуози на нашето „А, Б, В“, благодарение на които пожеланията се реализират, а не остават далечни мечти.
Учители, благодарим Ви!
