И!
Днес отбелязахме Коледа. На 17-ти декември в салона на нашето училище бе празник. Най-топлият, най-светлият, този, който, ако не се сподели, сякаш е наполовина празник.
Преди да ви разкажа в поредния, обречен на неуспех опит да преживеете всичко, сякаш сте били с нас в залата, отварям малка скоба. Случвало ли ви се е да изгледате едно съчетание на националния ни ансамбъл по художествена гимнастика? Скоро? Някога отдавна? Няма как да е никога, нали? А знаете ли коя е тайната на невероятния им синхрон? Ще ви кажа за момента само, че тази „тайна“ я прилагаме и ние. Да, за таланта. Да, за многото работа. Да, за добрите треньори, на нашите им казваме учители. Но не, друго е разковничето: Търпение.
Концертът започва! Сцената е пълна, частта „участници“ в залата е също така пълна. Започваме с най-малките. Само усмивка от мама, от татко, от баба, дядо, госпожата и сценичната треска е забравена. Любимите ни зимни песни се леят, стоплят ни, озаряват ни. Ако само до преди 2-3 години имахме нужда от репетиции на съдържание, днес с толкова класове, с толкова участници репетираме и движенията до и от сцената, сценарият е по минути, планът на залата е задължителен. Следват стихотворения, нямаше пропусната зимна песен, имаше сценки. Имаше маски, реквизити и декори, подготвени от нашите ученици. Насладихме се и на музикалните акомпанименти, пак от наши ученици. Разнообразната ни програма включваше видеоклипове на приказки, прочетени и илюстрирани от нашите деца. Учениците от „Изкуство и език“ направиха изложба, показаха свои творби. Чухме и „Китчица“ сякаш за първи път и тяхната ръководителка-вдъхновителка “Човекът-пиано”. Видяхме „Българчета“, двете групи, също сякаш за първи път. Клубът по театър ни представиха наистина първата си сценка. Удоволствието, насладата от видяното са постоянен извор на радост, потапяйки ни още по-надълбоко в магията на Коледа.
Детската градина, начален курс, среден курс се включват с огромно желание в този концерт. Само гимназистите се открояват с отсъствие, с изключение на тези, които имат щастието (или обратното) да са кака или батко. Но пък седмица преди това те представиха достойно Патриарха на българската литература – Иван Вазов, в парижкия Салон на книгата на Балканите. А сега си представете до каква степен останахме изумени от включването в програмата на групата на “Татковците” – така, между нас, си наричаме курса за възрастни, макар в него да има и няколко млади дами. Всички те – французи, начинаещи в изучаването на нашия нелесен език. Учители, добри преподаватели, трудно се намират. Нашите са от тези, още по-рядко срещани, които не само умеят да предават знания, но и да създават клас. Вижте в клипчето изпълнението на възрастните, вярвам, че ще разберете за какво майсторство говоря.
Да чуем малките зайчета да пеят за Шаро и първия сняг ни връща към прекрасните ни спомени. Да чуем французи да пеят „С червените ботушки” е доказателство за нашата изключителна гостоприемност и пословичното широкоскроено българско сърце, готово да приобщи всеки, да сподели с всички.
Обещах ви разкритие на тайната, онази, на олимпийските ни шампионки по художествена гимнастика, станала и наша. Изгледайте клипчето на „Българчета“ и слушайте внимателно. Не, не за „високо колената“ иде реч. Повтаряно отново и отново, отново и отново с усмивка, търпение и пламък в очите. Успехът се крие в едно просто : „И!“. След часове тренировки, само една буква на листа, един звук в пространството позволява на един отбор да стане шампион. Ние не сме на световно и олимпийско ниво, но само „И!“ е достатъчно.
От изиграване на всичко, седнал на земята, през пляскане и свиркане, през жестове и до едно, единствено „И!“. Важи за „Българчета“, за „Китчица“, за клуба по театър, за детската градина и училището, за групата на “Татковците”.
Благодарим на всички за подготовката на концерта. Още по-дълбока признателност към всички, които се включиха в украса, разчистване и подреждане. Без допълнителни разяснения, без въпроси кое и къде, защото са вече излишни.
Особена благодарност за „Артавенир“ за щанда за книги – най-вкусният бюфет, който храни духовно! Благодарим за присъствието на двамата български писатели и подарените от тях книги за училището ни!
Остана само да си пожелаем светли празници. Най-важното не е под елхата, а са тези около нея и заедно с нас. Истина проста като едно „И!“.
Весела Коледа и честита да ни е новата 2024!
