“Госпожо, нека аз!“
Новата учебна година вече започна. Официалното откриване беше различно днес, някак по-вълнуващо, със сигурност подготвено с трепет и голямо нетърпение да видим как се пълни училищният двор. Тази е нашата 18-та година, иска ни се да бъде просто поредната такава, да е спокойна, да е гладка и безпроблемна. Започна с нова и различна украса. Няколко дами от нашия екип се мобилизираха на тази тема – замисъл, подготовка, рисунки, ръчна изработка на елементите…Всичко това тече вече от няколко седмици и днес видяхме резултата. Сега ще трябва да продължим в тази посока и за следващите ни тържества.
Първите думи към всички са от нашия училищен ръководител. Организационни, разбира се, но и за да напомни, че нашата „Китчица“ е вече лауреат на конкурс, носител на първа награда. Това име трябва да се защитава. Чакат ги нови конкурси. Голямата новост е откриването на следобедна група за нашите зайчета. Групите сутрин за най-малките са пълни
и нямаше как да не предложим нещо за останалите желаещи. Новост е и откриването на Клуб по театър – имаме си вече преподавател, който ще попълни избора на занимания с български.
Първи стихчета за ваканцията и края, чухме и нашите певци. Включиха се и големите ни ученици. С Яворов и поезията му, вдъхновена от неговата, станала и малко наша Мина. С „Хубава си, моя горо“, рецитирана от ученици,
преди да бъде изпята от всички.
Колкото и да ни се иска да е поредната спокойна година, няма как да се случи.
Когато големият батко, завършил преди няколко години, идва да запише малкото си братче в първи клас, не може да е обикновена учебна година. Докато той попълва формуляра за записване, малкият господин ожаднява.
Вдигам ръка да покажа къде да отиде и ето големият батко мило и с усмивка ме прекъсва : „Госпожо, нека аз! Ще му покажа, ще го разведа. Аз добре си спомням!“. Когато самият той, баткото, малко по-късно го въвежда с питка през
вълшебната арка към класната стая, не е за една учебна година като предходната, нито приличаща на следващата.
Колкото и да мечтаем всичко да върви по вода, започваме под жарко слънце. Искаме една незабравима, успешна, отлична учебна година от първото зайче до последния гимназист. Имаме нови и амбициозни проекти, даже и три образователни маршрута в България за нашите деца.
В края, като погледнем назад, тя ще е на висотата на предходните 17. Съзнаваме, че няма да е лесно, но ще положим всички усилия, които са необходими, за да бъде така. Защото усилията за предходната учебна година са ни вече смътен и неясен спомен. Защото усилията за по-предходната година са вече напълно забравени. Защото нашите деца го заслужават.
И когато традиционната снимка на екипа ни се превръща в прекрасен край на един празничен ден и спонтанно колективно изпълнение на „Хубава си, моя горо“, си казвам, че мечтите стават реалност. И тази 18-та година ще е лесна, гладка, безпроблемна и успешна! Да бъде!
