Човекът Герасим и неговият път, и неговият куфар бяха в събота в класната ни стая. Учениците не мръднаха, не гъкнаха, за да не изпуснат дума, жест от този час по живот с меандри, час – урок по преследване на мечти, час- урок по любов към занаята, към професията на сцената, към зрителя, час – урок по изкуството на мима…
Зададените въпроси бяха по-малко от незададените, защото Герасим предугаждайки очакванията ни, беше вече отговорил – толкова разказът му беше интересен, вълнуващ. Искаме пак да дойдеш при нас, Герасим Дишлиев, а ние ще идваме да те гледаме всеки път, когато “живееш” на сцената. Бъди все така топъл със зрителите си, както беше с нас!